Велко стана, обу чехлите на баба му и някак се довлече до клозета. Беше понеделник и нямаше закъде да бърза, затова реши че днес може и да се изкъпе, айде другия път и без т"ва вече кое време е минава 12. Парфюмира се с красной глътна малко за промивка на перисталтиката и хайде към светлите бъднини. Тамън да тръгне към бюрото по труда ама така го заболя главата че реши да се се излекува с една бомбичка :"от едно бире точно имам нужда сега, да го еба у живота." По пътя срещна Жоре който също беше тръгнал към кафенето за по бира:"Дека си бре, ожаднех а нали знаеш че вода не пием". До два часа в кафенето се бяха събрали всичките им съученици от детството и се получи разпалена дискусия за случката с Кампоса и как паднал в реката с колата и се заглобил толко здраво че полицаете се отказали да я вадят. После си викнал такси да го откара до тех а бил на 500 метра от дома. Таксиджията така му се ядосал че му се отепал и сега кампоса хем глава го боли от ракията, хем корема от шутове. Из Перник 2017